Вход потребители

Жалба и искане за отмяна на еко-оценка от СДП Балкани

  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/cck/theme/content-field.tpl.php on line 35.
  • warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/ncm3meazfw9g/public_html/karadere/modules/cck/theme/content-field.tpl.php on line 35.

СДП "Балкани" внесе на 16.05.2011 жалба до Министъра по околна среда и водите Нона Караджова против становище по екологична оценка No БС - 6- 1/ 11.03.2011г издадено от директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сеознно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла. СДП "Балкани" отправи искане до МОСВ да отмени становището като нищожно и да изиска цялата официална преписка от РИОСВ – Бургас.

Прочетете тук пълен текст на жалбата и искането, или ги свалете като .pdf.

До Министъра по околна среда и води

Ж А Л Б А

Изх. No 0490/16.05.2011
От:
Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Адрес на офис: ул. „Цанко Церковски” No 67, вх. В, ап. 3, София 1421, Тел: 02/ 9631470, Факс:02/ 9633193, Ел.поща: office@balkani.org, Адрес на регистрация: бул.Драган Цанков No 8, 1164 София. Булстат 831467860;
Адрес за кореспонденция: София 1421, ул. Цанко Церковски 67, вх. В, ет. 2, ап.3
www.balkani.org,
представлявано от Александър Дуцов – Председател на Управителния съвет (УС);

Против:

Становище по екологична оценка No БС - 6- 1/ 11.03.2011г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сеознно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла.

УВАЖАЕМА
ГОСПОЖО МИНИСТЪР!

Моля да отмените, като нищожен и незаконосъобразен и неправилен обжалвания административен акт по следните съображения:

1. Със становище по екологична оценка се одобрява „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сезонно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла. По своите характеристики подробния устройствен план представлява конкретен проект, както по отношение мащаба на дейността, така и по отношение на детайлността на нейното описание. Процедурата по екологична оценка пренася в българското законодателство процедурата за Стратегическа Екологическа Оценка по Директива 2001/42/ЕИО и следва да се прилага за одобряване на планове и програми на от голям мащаб, като тя не може да измести действието на процедурите по ОВОС въведени с директива 85/337/ЕИО изменена с директиви 97/11/ЕИО и 2003/35/ЕИО.

Въпреки, че настоящият проект се нарича “подробен устройствен план” по своят мащаб и детайлност той представлява проект и инвестиционно предложение, следователно релевнтанаа процедура за неговата оценка и съгласуване е процедурата по ОВОС. Непровеждането на адекватна процедура лишава проекта от адекватна оценка на въздействието върху околната среда, както и от провеждането на адекватно обществено обсъждане на неговите въздействие със заинересованата общественост.

Издаденото съгласувателно становище по екологична оценка следователно е нищожно и нерелевантно спрямо вида на дейността и следва да бъде отменено, като такова.

2. Моля да отмените обжалвания акт, като нищожен, поради непроведена задължителни стъпки от съвместената процедура по оценка за съвместимост. По специално Сдружение за дива природа БАЛКАНИ е готова да докаже със свидетели, че доклада за оценка за съвместимост не е бил предоставен за достъп на страницата на РИОСВ в периода октомври 2010 година – март 2011, като страницата на РИОСВ – Бургас е мониторирана ежеседмично. В случай, че РИОСВ представи документи, че това е било направено, твърдим, че тези документи са подправени и че става дума за престъпление и подправяне на документи.

След публикуване на решението с интернет търсачката Google беше направено търсене и доклада беше намерен на връзката www.riosvbs.eu/files/os_4252.doc, но в горния период не имало видима връзка към този доклад от страницата на РИОСВ – Бургас.

С това не са изпълнени императивните изисквания на чл.25, ал. 1 на Наредбата за оценка на съвместимостта на пла Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, във връзка с чл. 31, ал.4 на ЗООС и процедурата е проведена при съществени процедурни пропуски. Тези пропуски водят до невъзможност на заинтересованите страни да внесат възражения, а в конкретния случай и да обжалват в законовия срок обосновано не законосъобразността на издадения акт.

3. Издадения акт е незаконосъобразен. Не са изпълнени изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР по отношение на въздействията върху предмета и целите на защитена зона Камчийска планина BG0002044.

В рамките на проведената процедурата е бил изготвен дОС отговарящ на формалните изисквания на законодателството по отношение на формата и структурата на доклада.

При прегледа на съдържанието обаче става ясно, че всички изводи и констатации на доклада се опират на едно основно същностно твърдение, а именно че имотите които пряко ще бъдат засегнати от инвестиционното намерение няма местообитания на видове предмет на опазване и следователно инвестиционното предложение няма да окаже никакво влияние. В доклада това състояние на нещата се обяснява със следното общо и недоказано твърдение цитираме: (стр. 27) “Реализирането на плана не предполага дълготрайно въздействие върху видовия състав на характерната дива фауна и вероятната подмяна на птиците предмет на опазване в ЗЗ „Камчийска планина“ със синантропни видове поради това, че територията за която се изготвя плана е разположена в околностите на с. Горица и до скоро е била обработвана, което е свързано с наличието на хора и машини в тези имоти”.

Твърдението на доклада е невярно и необосновано – както ясно е видно от снимките в дОВОС територията на инвестиционното намерение е реално трайно запустяла територия необработвана от дълго време превърнала се в трайно затревена територия с разпръснати храсти.

Невярно е и твърдението на точка 3 от мотивите на обжалването решение, че дОС е оценил преките въздействия върху видовете и техните местообитания, както и всички косвени въздействия върху съседни местобитания.

Двете цитирани по-горе твърдения на дОС, заедно с цитираните мотиви в решението на директора на РИОСВ са неверни, а твърденията в дОС не са подкрепени с никакви доказателства.

По специално:
3.1. Никъде в дОС не е направена оценка на косвените въздействия върху съседните на инвестиционното намерение местообитания и видовете предмет на опазване. Такава очевидно липсва и констатациите в точка 3 от мотивите на решението са очевидно неверни.
3.2. Изводите на дОС, че на територията на инвестиционното намерение няма засегнати видове предмет на опазване не е подкрепено с НИКАКВИ научни доказателства. Липсват индикации за реално проведено собствени научни проучвания – дадени са насоки към някои използвани методики, но липсват каквито и да е било реални данни за самото проучване – полеви данни и резултати, дати на проучването, полева методика на проучването (трансект, точково и т.н.). Като цяло представената информация не доказва наличие на реално проведено научно изследване и събрана по повторяем начин научна информация, която да докаже направените изводи.
3.3. Напротив твърденията на автора, че на територията на инвестиционното намерение няма местообитания на нито един вид предмет на опазване влиза в пряко противоречие с някои от посочените (в текста те никъде не са цитирани) литературни източници. Цитираме, като доказателство копие от следните общодостъпни и общоизвестни, включтелно за широката публика, научни издания (копия са прилагани към жалба с изходящ номер Изх. No 0414/30.09.2010):

• Костадинова, И. и Граматиков, М. (ред). 2007. „Орнитологично важни места в България и Натура 2000”. БДЗП. София – копие от описание на класификация на местообитанията на птиците и по специално на кодове 34, 35, 87, статия за Камчийска планина.
• Костадинова, И. (съст.). 1997. „Орнитологично важни места в България”. БДЗП. София – статия за Камчийска планина.
• Нанкинов, Д., Симеонов, С., Мичев, Т., Иванов, Б. 1997. Фауна на България – том 26. Aves, част II. Институт по зоология – Българска академия на науките. Академично издателство „Проф. Марин Дринов” и издателство „Пенсофт” – статия за обикновената синявица Coracias garrulus.
• Симеонов, С. и Мичев, Т. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.
• Янков, П. (отг. ред.). 2007. Атлас на гнездещите птици в България. БДЗП. Статии за дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka.

Всички видове за които, като доказателства са представени копия от научните публикации за тяхната биология са предмет на опазване в защитена зона „Камчийска планина”, като в жалбата сме описали единствено гнездящите видове птици, докато следва да е ясно, че като хранително местообитание по време на миграция мястото е местообитание и на всички видове хищни и щъркелови птици предмет на опзване. Както е видно при преглед на тези публикации преди всичко твърдението на автора, че в рамките на засегнатия имот, който понастоящем е зает от тревна растителност с храсти няма местообитания на видове предмет на опазване е невярно.

Цитираните видове могат да се разделят на две групи за които площта на инвестиционното намерение е гнездово местообитание.

Първата група са видове обитаващи тревни местообитания, според класификацията на „Орнитологично важни места в България” и на „Атлас на гнездещите птици в България” това включва: 34 степни и сухолюбиви степни местообитания по варовити терени, 35 тревни съобщества по сухи силикатни терени с разпръснати дървета и храсти, 87 пустеещи земи. Видовете от тази група със сигурност ще бъдат пряко засегнати от инвестиционното намерение, което пряко ще унищожи техните местообитания и следователно ще доведе до намаляване на разпространението им и влошаване на природозащитния им статус. Видовете от тази група са:
• дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra – В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.
• полска бъбрица Anthus campestris – Вида е по широко разпространение, но е предствен и в крайбрежните части.
• черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka. В зоната вида се среща в крайбрежните части (виж картата на разпространение в „Атлас на гнездещите птици в България”), следователно именно местообитанията в района на инвестиционното намерение за ключови за опазване на вида.

Втората група видове са свързани с храсталачни местообитания или места с разпръсната растителност от групи и ивици дървета и храсти, като в рамките на инвестиционното намерение вероятно се срещат в по-силно захрастените участъци и по границата с околните гори и с крайречната гора. Част от тези видове също има вероятност да бъдат пряко засегнати, като местообитанието им бъде драстично променено и стане в значителна степен неподходящо за тях, за тези които не са типични синантропи. Видовете от тази група са:
• обикновената синявица Coracias garrulous – вида обитава открити площи, включително обработваеми такива, с единични или ивици дървета или крайречни ивици. Района на инвестиционното намерение е изключително подходящо местообитание за вида и инвестиционното намерение пряко ще унищожи части от разпространението му.
• ястребогушо коприварче Sylvia nisoria – вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Има вероятност да се среща в района на инвестиционното намерения. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• червеногърба сврачка Lanius collurio - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• черночела сврачка Lanius minor - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии, както и в по-открити места с разредена храстова растителност. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.
• градинска овесарка Emberiza hortulana - вида се среща в гори и храсталаци и озеленени урбанизрани територии. Създаването на урбанизирана територия има вероятност да не прогони напълно вида, но да влоши неговата жизненост на засегнатите територии.

В този смисъл доклада за оценка за съвместимост не представя научни данни, които неопровержимо да изключат вероятността от увреждане на местообитания на видовете дебелоклюна чучулига Melanocorhypha calandra, обикновената синявица Coracias garrulous, полска бъбрица Anthus campestris, ястребогушо коприварче Sylvia nisoria, червеногърба сврачка Lanius colurio, черночела сврачка Lanius minor, градинска овесарка Emberiza hortulana, черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka и следователно не могат да се считат за най-добро научно познание. Нещо повече противно на изводите на дОС, публикуваната научна информация сочи вероятност за намаляване на разпространението на тези видове или за някои от тях най-малко намаляване на жизнеността в рамките на инвестиционното намерение. Член 6 (3) на Директива 92/43 включва в своя смисъл принципа за предпазливост (чл. 147 от договора за създаване на ЕО), като изисква във всеки един случай, когато не може да се отхвърли наличието на въздействия върху предмета и целите, във всички възможни аспекти произтичащи от проекта, решението за оценка на съвместимостта да се основава на това и решението за липса на въздействия да се основава само на най-доброто научно познание и на ясни научни доказателства за липса на въздействия – решение на съда на Европейските общности C-127/02– “Waddenvereniging and Vogelbeschermingsvereniging”.

Нарушаването на тези изисквания е довело до цялостен порок на взеотото решение и по специално до незаконосъобразен диспозитив на решението разрешаващ осъществяване на ИП при реална вероятност ИП да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целита на защитена зона Камчиска планина, както и до невярна констатация на точка 2 от мотивите, че дОС е оценил преките въздействия на проекта.

4. На четвърто място изискванията на чл. 6, ал. 3 на Директива 92/43/ЕИО и съответно на чл. 31, ал. 1 на ЗБР не са изпълнени в частта им да се оценят пълно всички кумулативни въздействия произтичащи от инвестиционното намерение във взаимодействие с други инвестиционни намерения.

Този порок е пряко свързан с неверния извод за липса на въздействия. Направената от нас констатация доказваща противното, императивно води до необходимост да бъде оценено въздействието, както на ниво зона, така и на ниво регион и страна. Тази императивна необходимост пряко произтича от преамбюла на Директива 92/43 посочващ целите на НАТУРА 2000, а именно в параграф десети, според който за възстановяването или запазването на видовете в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени територии с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа, според приложение 3 на същата Директива залашаща научните критерии за оценка на тази взаимосвързаност, според чл. 32, ал. 2 на ЗБР и според Приложение 1 съответно на Директивата за екологична отговорност 2004/35/ЕО и Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети.

По специално релевантен е факта, че на територията на региона в който се намира защитена зона Камчийска планина, независимо отчитан като административна единица – област, или отчитан, като Черноморски биогографски регион с граници определени от съвета на Европа в съотвествие с критериите на приложение 3 на Директива 92/43, има масирано унищожаване на открити тревисти местообитания и местообитания с разпръснати храсти и дървета в резултат на издаване на разрешителни за строителство.

Това произтича от факта, че подобно на обжалваното тук решение и процедура, в повечето случаи тези застроявания са били съгласувани след процедура, която не е била основана на научна информация и наличието на местообитания на цитираните в по-горните тчоки видове е било скрито от административния орган. Кумулативния ефект от тези системни нарушения е намаляване на разпространението на видовете за целия регион и оттам неблагоприятен статус на вида.

Тези факти водят и до императивната необходимост нови подобни разрешителни да бъдат издавани за пасища, мери, ливади, изоставени земеделски земи само след като в резултат на оценка на кумулативните въздействия се установи, че на ниво регион не е значително увредено и намаляло разпространението на засегнатите видове птици и следователно не е влошен техния природозащитен статус. Противното води до възможност да не бъдат спазени целите на Директива 92/43. Също така противно на принципите на правото би било на основата на извършени нарушения да се оправдава извършването на последващо нарушение.

По надолу предоставме извлек от зоните, които имат идентичен предмет на опазване със зона „Камчийска планина”, които попадат в Черноморския биогеографски регион и за които би следвало да се направи такава кумулативна оценка преди съгласуване на инвестиционното намерение.

/таблицата е приложена като .jpg приложение и може да се свали отделно/

Искане:

Уважаема госпожо Министър,

Моля Ви, на основание всички горепосочени от нас пороци, да отмените като нищожно Становище по екологична оценка No БС - 6- 1/ 11.03.2011г на директора на РИОСВ – Бургас за инвестиционно предложение „ПУП-ПЗ на масив 14 и част от масив 15 за изгражданена жилищни сради за постоянно и сеознно обитаване в местност “Светерица” и “Бостан тарла”, землище с. Горица, Община Бяла.

Моля да изискате цялата официална преписка от РИОСВ – Бургас.

Дата: 16.05.2011 г С уважение,

Александър Дуцов
Председател на Управителния съвет (УС)